Колко е важна техниката, която използваме?

Колко важна е техниката ?

Преди време присъствах на workshop на Яна Пенева. Тя ни даде един пример, който много ми хареса и ще се опитам да го преразкажа тук. :)

Представи си че отиваш на гости, и домакинята е приготвила много вкусно ястие. След като го вкусиш си във възторг и искаш да й направиш комплимент. Дали ще й кажеш: "Браво! Готварската ти печка трябва да е много хубава че да е сготвила толкова вкусно ястие,!" Не, нали? Това би било нелепо. По скоро ще я похвалиш че се е справила страхотно и че е сготвила много вкусна храна.

Понякога можем да чуем думите: „Апарата ти прави много хубави снимки.“ И наистина може да е така-ако имаме възможност да притежаваме по-висок клас техника, фокуса ще е остър, фона- в дефокус и снимката ще изглежда „професионaлна“. Но дали камерата е тази която прави снимката? Не е ли задапаратното устройство, или с други думи, този който е „сготвил“ това вкусно ястие на което сме се насладили?

Въпроса е реторичен и отговора мисля-ясен. :)

Исках да напиша нещо по тази тема, защото не веднъж са ме питали – "'Kaква камера да си купя? " или ''Kакъв обектив ще ми направи боке в фона?"'. И това е съвсем нормално и даже се радвам ако мога да бъда полезна на някой. Когато започнах да се занимавам с фотография, И АЗ исках да си взема нещо „по-професионално“ като техника. Но в началото беше по-различно. Първият ми апарат беше лентов, а след това най-обикновен Canon 500D с китов обектив, който същност съвсем не беше обикновен тогава-беше чисто нов от магазина и толкова много му се радвах, не го оставях. След време, реших че искам този „боке“ ефект и аз и си поръчах най-икономичния твърд обектив – canon 50 mm 1.8 от olx. Тогава се “родих‘ и видях че това което си представям може да се превърне в реалност хе-хе. След известно време, когато си събрах парички от тогавашната ми работа, си купих един по-висок клас тяло-Canon 70D и един също много евтин обектив YongNuo 35mm f/2. С този апарат //независимо че не е фулфрейм/и с тези два обектива съм направила едни от най-любимите си кадри и до днес.

Какво искам да кажа с всичко това?

Нормално е в началото да нямаме възможост да инвестираме във висок клас техника и това е напълно окей. Започни с това, което имаш под ръка. Няма нищо лошо да ти е трудно и да се мъчиш да направиш хубав кадър, защото така се учиш. Хилядите несполучливи кадри те водят към успешните и те подготвят за този по-хубав фотоапарат, който със сигурност ще имаш в бъдеще. И тогава, когато го хванеш в ръце, няма да има какво да те спре, защото ще знаеш какво да правиш с него. Ще си подготвен. Просто ще те освободи. Ограниченията в техниката имат и плюс- правят те по-креативен. Така е. И не се притеснявай-тези ограничения не могат да скрият таланта и усета, които носиш и правилните хора ще ги видят. :)

Разбира се, има и и такива хора, които още в началото могат да си позволят нещо по –скъпо и качествено и това е страхотно. Но ако случаят при теб е както беше при мен- не се отчайвай. Има време за всичко. Ще получиш това, което искаш , но с търпение и повече работа. :) Пък и както стана ясно от примера – задапаратното устойство е много много по-важно и това, което искаш да покажеш на другите- от техниката, с която разполагаш. Това е само инструмент в ръцете ти!

П.С. Не ме разбирайте погрешно-техниката е важна, но не е най-важното. Фотографията на първо място е творческо отражение на самия теб, светлина, емоция, история, а хубавата техника е олеснение и помощ. /Разбира се, ако искаш да се занимаваш професионално с фотогарфия е хубаво да инвестираш в техника и качество за хората, които ще ти се доверят и ще станат твои клиенти. /

Но засега – използвай това, което имаш и се развивай с него ;)

-В.