една сутрешна история

Обичам да се срещам с такива хора. Такива с отношение. С отношение към останалите, към красотата, към фотографията, към малките моменти, които са всъщност големи. Точно такива са Симона и Павел и техния невероятен сладур- Тео. Беше една толкова приятна сутрешна разходка на познато място, което този път се усещаше някак различно. Обратната връзка, която получих от тях за тези кадри беше много докосваща. Оценявам хора, които искрено се вълнуват от фотографията. Които са докоснати от нея. Защото фотографията не е само куп снимки, а светове. Замразени моменти, които никога няма да се повторят по същия начин. Машина на времето. Поласкана съм че успях да запечатам един техен обикновен ден. Колкото обикновен, толкова и необикновен.

Приятно разглеждане!