Преди няколко дни намерих файла, на който съм започнала да пиша. Било е преди 2 години, когато съм била на 23. Не знам защо не съм го довършила, но тези дни реших да си го довърша и да си сложа мислите в думи и заключения, независимо, че понякога точно когато искаш да си формулираш изводите, които си си направил през живота, не ти идва нищо или пък се повтаряш. Но каквото- такова, исках да го довърша. :)

Та така, това са някои житейски уроци, до които съм стигнала, на които съм се научила в моя съзнателен живот. И да! На 25 години съм! За всички онези, които мислят че съм на 19 :)


  1. Научих, че животът е непредсказуем. Променя се постоянно. Една година променя много. Повече от колкото искаме понякога. Но пък понякога е точно това от което имаме нужда.
  2. Научих, че трябва да действаме и да направим първата крачка към това, което ни плаши, но което вътрешно ни вълнува.
  3. Научих, че трябва да се рискува.
  4. Научих, че най-трудните упражнения, са най-полезни.
  5. Научих, че сме станали сме много алчни. Да оставим настрана материалната алчност. Алчност в желанията и неблагодарност към това къде сме и какво имаме. Винаги сме недоволни, от това какво ни се случва, от това защо още не сме там където искаме да бъдем, от това къде сме могли да бъдем, ако това и ако онова.
  6. Научих, че не бива да бъда прекалено взискателна към себе си. Понякога искам прекалено много от себе си, от живота, от другите и губя радост от настоящето. Клише. Естествено, самокритиката е важна, но не тази, която ти отнема радостта , а която те мотивира.
  7. Научих, за качетвото С м и р е н и е . Ох,това е, убедила съм се, най-важното качество, което трябва да притежава човек, но и най-трудното за култивиране. Смирения човек е балансиран и има правилна представа за себе си и света. А кой не иска да е такъв?
  8. Научих, че не трябва да правя компромиси със себе си. Може да се случи да разочаровам другите, но не бива да разочаровам себе си. Ако чувствам нещо, като не съвсем правилно за мен, не го правя./или поне трябва да е така/. Много по-трудно се преживява това разочарование.
  9. Научих, че е нужно да слагам рамки на въображението си понякога. Да не се настройвам негативно, да не си представям най-лошото. Нищо не е толкова лошо, или съответно толкова хубаво, колкото си го представяме.
  10. Научих, да не си поставям граници, като използвам думи като „никога“ и „винаги“ в които впоследствие ще започна да вярвам.
  11. Научих, че е много важно да слушам, когато човекът отсреща говори. Но наистина, да слушам!
  12. Научих, че кoгато кажа „НЕ“ на някого или нещо – това не е края на света.
  13. Научих, че няма значение къде съм, а как присъствам там, където съм. (това всъщност е цитат :) )
  14. Научих, че времето лети, и момента след едно премигване е свършил. Затова искам да бъда сега и в момента, и с хората, които са там в този момент, дори да нямам непременно желание за това.
  15. Научих се да очаквам неочакваното.
  16. Научих ,че не съм амбициозна.
  17. Научих, че е жизненоважно да следвам моето собствено темпо в живота. Във всеки един аспект. Да не се надбягвам с никой.
  18. Научих, че чувството е по-силно от спомена.
  19. Научих, че не мога да правя всичко и да съм навсякъде. Трябва да избера.
  20. Научих се да се изправям пред страховете си. Може би няма да ги победя от първия път, но е начало.
  21.  Научих ,че няма невъзможни неща. Невъзможното е само в главите ни.
  22.  Научих, че това което искам и си мисля че е правилно за мен, в действителност може и да не е.
  23.  Научих, че никога не знам какво впечатление оставям у някого. Понякога много се изненадвам.
  24.  Научих, че всичко е плашещо докато не го направя един път.
  25. Научих, че не е страшно да бъдеш себе си, даже е задължително:)



Благодаря ви за вниманието,

и до скоро! xx

-В.