При процеса на снимане как успяваш да предразположиш двойката така, че да стои естествено(хора, които не си срещала все още)? Как скъсяваш дистанцията, че и двете страни да имат свободно поле за изява? :)))
Това е много хубав въпрос!
Всъщност, когато започнах да снимам, тази мисъл да предразположа някого ме ужасяваше и си мислех, че няма как да го направя, защото не съм от най-отворените и предразполагащи хора ха-ха. Но щом получавам такъв въпрос, явно че успявам донякъде. Не съм от фотографите, които много говорят и казват на хората как да застанат и накъде да погледнат. Разбира се, давам насоки когато се наложи. Как скъсявам дистанцията? Честно казано нямам точен отговор, но правя някои неща, които вярвам че ми помагат и могат да са от полза и на другите. Те са следните:
1. Предварителна среща
Много ми помага да се срещна предварително с хората, които ще снимам. И не само когато става въпрос за големи събития като сватби, но и за стандартни фотосесии. Една предварителна среща на кафе помага и на двете страни да се опознаем и да се усетим. Така че, един съвет е да отделиш 30 минути преди сесията, да се видите и поговорите, това много ще повлияе на снимките след това, защото хората ще са по-отпуснати и спокойни в твое присъствие.
2."Не гледайте в камерата, фокусирайте се помежду си."
Когато кажеш на някой "Представи си, че все едно ме няма", естествения отговор е: "Много е лесно да се каже". И е така. Трудно е още в началото човек да бъде себе си, когато срещу него е насочено голямо черно устройство. Но все пак аз ги съветвам да не гледат към камерата. Когато започваме да снимаме и са в очакване да им кажа какво
да правят, започваме с нещо естествено, като вървене. "Вървете към мен". След това нещата се случват естествено. Научих, че не трябва да насилвам хората за да си направя наумения кадър на всяка цена. Важно е да изчакаме хората да се разтворят и да се покажат. Това не става непременно бързо, но си заслужава. Да съм търпелива, да не насилвам събитията и да оставя хората срещу мен да ме водят, много ми помага. Аз съм там заради тях, а не те, заради мен.
3.Бързина и готовност
Най-важното за мен е, в рамките на това време, с което съм с хората, да съм винаги нащрек. Винаги готова. Да съм наблюдателна, защото истинските моменти идват без да питат. И много бързо свършват. Точно тези моменти, които са секунди са от съществено значение.
Кой е любимият ти момент за снимане свързан със сватбата?
Може би имам два любими момента. Първия е подготовката. При подготовката денят е в началото, вълнението голямо, но същевременно да мен ми е по-спокоен момент и имам време да си направя кадрите. Цари празнична атмосфера и тогава съм най-пълна с енергия. Вторият ми любим момент е фотосесията, когато младоженците останат само двамата, без шафери, шаферки и други гости. След като е минала официалната част, младоженците се чувстват по-спокойни и се фокусират един в друг и тогава се случва магията.
What gives you drive да създаваш?
Едно от нещата които ме мотивират е неизвестното и това че когато изляза да снимам не знам какво ще се получи. Всичко зависи от мен и човека който застава пред обектива. Друго е, че това което ще се случи като преживяване и резултат е неповторимо и никога няма да се повтори. Така че, документирането го прави още по-специално. Ако снимаш човек, той никога няма да е в точно същото състояние отново. Дори да е, ти няма да си там. Ако снимаш двойка, те едва ли отново ще бъдат на същия етап на връзката си. А да не говорим за сватбеното събитие, когато всичко е един път. Тук и сега. Няма римейк. Никога не знам какво точно ще излезе, но знам че винаги ще е по-добре от нищо. Практиката показва. Доказва. Винаги има поне един кадър, който удовлетворява моите изисквания така да ги нарека. Кадър, който ми дава, това което искам и ми носи усещането, към което се стремя и което искам и поне още един човек да усети. Всъщност не искам това задължително, но ще е прекрасно ако стане. Ще е бонус. Това е хубавото на визуалното изкуство, че е относително и всеки го възприема и усеща по индивидуален начин. Ти представяш един готов продукт, но нямаш контрол на възприятието на гледащия. Красотата и създаването на спомени ме стимулират да снимам. Това че имам възможността да създавам красота и да предавам емоции. Да показвам хората в различна светлина, непозната за самите тях понякога. Да успееш да докоснеш някого дотолкова да се просълзи е нещо много специално и невероятно.Това да се изразявам и да създавам истории ме мотивира. Това да усещам и да се вълнувам, и това евентуално да бъда причината другите да почувстват едно двуизмерно изображение give me the drive!
Би ми било интересно да разбера за процесът ти. От заснимането през обработването (туулс, софтуери, етц), организация на файловете. Такива неща 😁
По-нагоре споменах малко за това как започва процесът. Това, че най-напред много ми се иска да видя предварително хората, които ще снимам. След това изясняваме локацията на снимките, като най-напред питам какво предпочитат те, дали морска или горска тематика хехе а понякога и двете. Когато вече знам какви са желанията им, започвам да търся или предлагам локации, ако те нямат конкретна идея. Когато се прибера от сесия, веднага правя back up на кадрите. Когато реша, че искам да започна да работя по сесията, започвам със селектиране на кадрите, които искам да обработя. Използвам Adobe Bridge която е организационна програма, където "оценявам" (rate) кадрите и сортирам тези, които ми харесват и тези, които не. След като съм сигурна в селекцията, която съм направила, прехвърлям снимките в Lightroom. Това е мястото, където правя 90 процента от обработката. Използвам няколко пресета като основа и след това си експериментирам. След това минавам снимките през Photoshop за финални поправки. Предавам кадрите в онлайн галерията на платформата Pixieset, на която е и сайта ми. Много съм доволна.
КОИ САЙТОВЕ ГЛЕДАШ КАТО ТИ ТРЯБВА ВДЪХНОВЕНИЕ?
На първо място поставям Tumblr! Не е толкова известна платформа вече, но следвам блогове там от 10 години. Исках да правя снимки, като тези, които виждах там. Харесала съм толкова прекрасни кадри и всеки път когато вляза и е наслада за очите и душата. Много често си преглеждам харесаните постове и се вдъхновявам.
